Сливен е град с богато културно - историческо минало. Траки, славяни, гърци и римляни са оставили ярки следи. През средновековието градът е християнски център - Малката Сливенска Света Гора.През възраждането градът заема първостепенно място в Османската империя като център на зараждащата се индустрия. На юг, на 30 км. от него се намират археологически комплекси Кабиле и Караново. На север, на 70 км. са възрожденските селища Жеравна и Котел.

300

В зала „Сирак Скитник” са разкрити две постоянни експозиции на Художествена галерия „Димитър Добрович” -
„Християнско изкуство” и "Съвременно българско изкуство".
Постоянната експозиция „Християнско изкуство” е разкрита през 2005 г. Тя представя икони, гравюри, църковна утвар, дърворезба и каменна пластика от сливенския регион, датиращи от 17–19 век. В експозицията са включени икони от представители на Тревненската художествена школа: папа Витан, Симеон Цонюв, Йоаникий папа Витанов, Кръстю Захариев, Ангел Цонюв, Йордан Михайлович, Недко Теодорович и други.

Постоянната експозиция „Съвременно Българско изкуство” представя съвременното българско изкуство от 19–ти век до наши дни. Експозицията включва над 100 художествени произведения – живопис, графика и скулптура. В нея централно място заемат творбите на възрожденския художник Димитър Добрович, с които е поставено началото на художествената сбирка в Сливен / 1905 г./.

Експозицията проследява основните етапи от развитието на българското изкуство, от неговото светско начало до наши дни, представено от най–ярките творци: Йордан Кювлиев, Александър Божинов, Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова–Вазова, Никола Танев, Сирак Скитник, Иван Милев, Владимир Димитров–Майстора, Николай Райнов, Кирил Петров, Бенчо Обрешков, Стоян Венев, Ненко Балкански, Борис Денев, Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, Иван Ненов, Дечко Узунов и др.

Началото на днешната художествена галерия е положено през 1905 г. със завещанието на възрожденския художник Димитър Добрович. С него се поставя и началото на музейното дело в града. През 30–те години на миналия век сбирката е художествен отдел към историческия музей. През 1965 г. е обособена като самостоятелен културен институт с официално наименование „Художествена галерия "Димитър Добрович” и със самостоятелна сграда за постоянна експозиция. Днес галерията притежава три отделни обекта, в които са разкрити четири постоянни експозиции:

„Чуждестранно изкуство” – бул. Цар Освободител" №13,
„Старият Сливен” – ул. "Миркович" №10,
„Християнско изкуство” и „Съвременно Българско изкуство” – бул. "Цар Симеон" №2

Галерията притежава фонд от 6000 творби, включващ християнско изкуство / икони, гравюри, църковна утвар /, съвременно българско изкуство / живопис, графика, скулптура /, чуждестранно изкуство / западноевропейска графика, 19 – 20 век и японски гравюри „укиьо-е”, 18 – 19 век /